Ето как учените обясняват този феномен
Снимка: Shutterstock
Когато слушаме музика, било то концерт на Бах или най-новите поп хитове в Spotify, нашият мозък не чака пасивно разгръщането на песента. Ако дадена музикална фраза се отличава с неразрешено или несигурно качество, то сивото ни вещество автоматично предрича как ще приключи мелодията.
По-рано специалисти смятаха, че мозъкът ни възприема музикалните фрази, отчитайки онова, което вече е чул – т. е. той не предполага какво би могло да последва. Според ново изследване, публикувано в Psychological Science, мозъкът ни взима предвид чутото, за да разбере какво ще последва за в бъдеще.
Какво казват специалистите по въпроса
„Мозъкът винаги е една крачка напред и предвкусва онова, което тепърва ще се случи. – Това откритие поставя под съмнение предишните предположения, според които музикалните фрази се възприемат за завършени едва когато започне следващата фраза“, казва Нийлс Хансън от Орхуски институт за напреднали изследвания и един от двамата водещи автора на научния труд.
Как стигат до този извод
Хансен и колегите му фокусират своето изследване върху една от основните единици в музиката – музикалната фраза (поредица или мотив от звуци, които образуват специфична музикална „мисъл“ в рамките на мелодията). Музикалната фраза, подобно на изречението, е кохерентна и завършена част от по-голямото цяло, но понякога може да приключи с известна несигурност за онова, което предстои след нея. Изследването показва, че слушателите използват тези моменти на несигурност (или висока ентропия), за да определят къде приключва едната фраза и започва другата.
„Знаем съвсем малко за начина, по който мозъкът определя началото и края на нещата. В случая музиката представлява идеалното място, на което можем да измерим нещо, което принципно е трудно за измерване, а именно – несигурността“, казва Хансен.
За да изучат способността на мозъка да предрича дадени неща, изследователите карат 38 души да слушат хорални мелодии на Бах нота по нота. Участниците можели да спират на пауза и да пускат музиката отначало с натискането на интервала на клавиатурата. Те са знаели, че впоследствие ще бъдат проверени колко добре са запомнили мелодиите. Това позволява на изследователите да използват времето, в което хората прекарват над всеки тон, като индиректно мерило за разбирането им на музикалното фразиране.
Още един експеримент
Във втори експеримент 31 различни участници слушат същите музикални фрази и определят колко завършено звучат. Хората оценяват мелодиите, завършващи на високо ентропични тонове, за по-завършени и се застояват при тях за по-дълго време.
„Ние успяхме да докажем, че хората са по-склонни да възприемат високо ентропичните тонове за завършек на музикалната фраза. Това е едно основно изследване, което хвърля повече светлина върху начина, по който човешкият мозък се сдобива с ново знание – не само от музиката, но и когато става дума за език, движения или други неща, които се случват в рамките на период от време“, казва Хейли Крагнес, изследователка от университета в Скарбъроу, Торонто, и вторият водещ автор на статията.
В дългосрочен план изследователите се надяват, че техните резултати ще оптимизират общуването и взаимодействията между хората или хвърлят повече светлина върху начина, по който музикантите могат да подгряват или подвеждат слушателите.
Изследването е публикувано в Psychological Science.
За да станем по-добри хора, трябва да се изправим пред погрешните си представи.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари